…днес.
Преглътнах вчера “на екс”…
От “на екс” леко взе да присяда…
Уж е вторник, а вече е сряда
Уж прострях, а ме чака прането –
моето, на мъжа, на детето
Тъкмо търках след пържоли тавата,
вече чака своя ред мусаката.
Пак водата за чая завира…
Не допила още снощната бира
скачам в утро, до болка познато,
по калъп, до детайли, излято.
Нова пролет, но и тя си е същата –
със кокичета бели край къщата…
То, кокичето, все е кокиче,
но жената… вече не е момиче.