да спиш
във сърцето ми.
Идвай, вдигай джангър и ходи си…
Спи на тихичко-кротичко някъде –
почини и тогава върни се.
Не е дом за почивка сърцето ми –
топъл чай и кафенце не прави.
Няма мебели и в безумния хаос
ще те затрупа, и ще те забрави.
Всяка пролет се каня да чистя,
да изтупам на сърцето хастара
да сложа рафтове и полици
и…
да му дръпна катинара.