гъбена чорба!
Лесно, с любов, ето така…
Пускам си нежна испанска китара.
Гъбките мятам с масълце във тигана.
/Намазах краката с масло от какао –
малко храна и за хубаво тяло/
Морков, цвекло, джинджифил, портокалче –
спретвам си моето фрешче-другарче.
Фибрите от сока – при белите гъбки…
Картофче настъргвам и с фламенко стъпки
Доливам водичка – колкото си искам.
Куркума, черно пиперче – без да се стискам
Потропвам доволно, поклащам в такт бедра,
пийвам си сокче…готвя чорба…
И както подобава в едни други сказки,
след толкова старание, милувки и ласки,
точно за финала сипвам… млекце…
Опитвам и доволно потривам ръце.
Сега ще пасирам, в термос ще налея…
Ще взема от училище дъщеря си Андрея.
Ще седнем край морето, на някоя скала,
любовта, аз и детето
на гъбена чорба.