ДА СЕ УСМИХНА
На тавана, който виси над главата ми,
На оня в огледалото с четката за зъби,
На чайчето в чайника, на меда в бурканчето
Дори на желанието ми да се усмихвам сутрин
Нищо не ми коства да се усмихна
На още затворените очички на децата ми
На сънените стъпки на мъжа ми по стълбите
На вятъра, който ми се кара в комина
На огъня непослушно през нощта угаснал
Нищо не ми коства да се усмихна
На студа, дебнещ пред гаража в полуутрото
На десетината котки, изкокнали от контейнера
На замръзналите локви и хрупащите стъпки
На гумите по асфалта.
Нищо не ми коства да се усмихна
На морето!
Колко ми е лесно, на морето да се усмихвам
На чайките ми е лесно, да ги гоня с поглед
И слънцето сутрин чака моята усмивка
Нищо не ми коства да се усмихна
На всички непознати, на познати, на приятели
На гласовете в слушалката, на снимките в компютъра
На мама през всичките 300 километра
На всеки, който срещна и за когото си помисля
На плетката в ръцете си, на мислите си неоплетени
НИЩО НЕ МИ КОСТВА ДА СЕ УСМИХНА НА СЕБЕ СИ